сбърчване

Речник на българския език

сбърчване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • збърчване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сбър-ч-ва-не
членувано сбър-ч-ва-не-то
мн.ч. сбър-ч-ва-ния
членувано сбър-ч-ва-ни-я-та