сбръчкан

Речник на българския език

1. сбръ̀чкан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • збръчкан
  • збръчкън
  • сбръчкън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сбръч-кан
непълен член сбръч-ка-ния
пълен член сбръч-ка-ни-ят
ж. р. сбръч-ка-на
членувано сбръч-ка-на-та
ср. р. сбръч-ка-но
членувано сбръч-ка-но-то
мн. ч. сбръч-ка-ни
членувано сбръч-ка-ни-те

2. сбръчкан — мин. страд. прич. м. р.

сбръчкан е производна форма на сбръчкам (мин. страд. прич. м. р.).