сачма

Речник на българския език

сачма̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сачми, ж.
1. Оловно топче за стрелба с пушка.
2. Спец. В техниката — метално топче за лагер.
3. Всяко малко оловно топче с различно предназначение. ____ прил. сачмен, сачмена, сачмено, мн. сачмени.

Грешни изписвания (3)

  • сачмъ
  • съчма
  • съчмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сач-ма
членувано сач-ма-та
мн.ч. сач-ми
членувано сач-ми-те
звателна форма