сарач

Речник на българския език

сара̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сарачи, м. Занаятчия, който изработва седла за кон или магаре, хамути, юзди и др. изделия от дебела обработена кожа.прил. сарашки, сарашка, сарашко, мн. сарашки. Сарашка работилница.

Грешни изписвания (1)

  • сърач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-рач
непълен член са-ра-ча
пълен член са-ра-чът
мн.ч. са-ра-чи
членувано са-ра-чи-те
бройна форма са-ра-ча
звателна форма