сапьор

Речник на българския език

сапьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сапьори, м. Военнослужещ от инженерни части, който се занимава с разминиране на местности и др. специални дейности. ___ прил. сапьорски, сапьорска, сапьорско, мн. сапьорски. Сапьорска подготовка._

Грешни изписвания (1)

  • съпьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-пьор
непълен член са-пьо-ра
пълен член са-пьо-рът
мн.ч. са-пьо-ри
членувано са-пьо-ри-те
бройна форма са-пьо-ра
звателна форма