самурен

Речник на българския език

саму̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. саму̀р

Грешни изписвания (3)

  • самурин
  • съмурен
  • съмурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-му-рен
непълен член са-му-ре-ния
пълен член са-му-ре-ни-ят
ж. р. са-му-ре-на
членувано са-му-ре-на-та
ср. р. са-му-ре-но
членувано са-му-ре-но-то
мн. ч. са-му-ре-ни
членувано са-му-ре-ни-те