самохипноза

Речник на българския език

самохипноза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-хип-но-за
членувано са-мо-хип-но-за-та
мн.ч. са-мо-хип-но-зи
членувано са-мо-хип-но-зи-те
звателна форма