самоуспокояване

Речник на българския език

самоуспокояване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самоуспокоъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-ус-по-ко-я-ва-не
членувано са-мо-ус-по-ко-я-ва-не-то
мн.ч. са-мо-ус-по-ко-я-ва-ния
членувано са-мо-ус-по-ко-я-ва-ни-я-та