саморъ̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
саморъчна, саморъчно, мн. саморъчни, прил.
1. Който е написан със собствената ръка; личен, собственоръчен. Саморъчен подпис. Саморъчно писмо.
2. Който е направен лично, със собствени ръце; собственоръчен. ____ нареч. саморъчно.
1. Който е написан със собствената ръка; личен, собственоръчен. Саморъчен подпис. Саморъчно писмо.
2. Който е направен лично, със собствени ръце; собственоръчен. ____ нареч. саморъчно.
Грешни изписвания (7)
- саморъчин
- самуръчен
- самуръчин
- съморъчен
- съморъчин
- съмуръчен
- съмуръчин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | са-мо-ръ-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | са-мо-ръч-ния | ||
| пълен член | са-мо-ръч-ни-ят | ||
| ж. р. | са-мо-ръч-на | ||
| членувано | са-мо-ръч-на-та | ||
| ср. р. | са-мо-ръч-но | ||
| членувано | са-мо-ръч-но-то | ||
| мн. ч. | са-мо-ръч-ни | ||
| членувано | са-мо-ръч-ни-те | ||