самореклама

Речник на българския език

саморекла̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • саморекламъ
  • самориклама
  • саморикламъ
  • самуреклама
  • самурекламъ
  • самуриклама
  • самурикламъ
  • съмореклама
  • съморекламъ
  • съмориклама
  • съморикламъ
  • съмуреклама
  • съмурекламъ
  • съмуриклама
  • съмурикламъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-рек-ла-ма
членувано са-мо-рек-ла-ма-та
мн.ч. са-мо-рек-ла-ми
членувано са-мо-рек-ла-ми-те
звателна форма