саморазтуряне

Речник на българския език

саморазтуряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • саморазтуръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-раз-ту-ря-не
членувано са-мо-раз-ту-ря-не-то
мн.ч. са-мо-раз-ту-ря-ния
членувано са-мо-раз-ту-ря-ни-я-та