самопроверка

Речник на българския език

самопроверка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-моп-ро-вер-ка
членувано са-моп-ро-вер-ка-та
мн.ч. са-моп-ро-вер-ки
членувано са-моп-ро-вер-ки-те
звателна форма