самоохрана

Речник на българския език

самоохрана съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-ох-ра-на
членувано са-мо-ох-ра-на-та
мн.ч. са-мо-ох-ра-ни
членувано са-мо-ох-ра-ни-те
звателна форма