самоотпускане

Речник на българския език

самоотпускане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-от-пус-ка-не
членувано са-мо-от-пус-ка-не-то
мн.ч. са-мо-от-пус-ка-ния
членувано са-мо-от-пус-ка-ни-я-та