самоотлъ̀чка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. самоотлъчки, ж. Самоотлъчване.
Грешни изписвания (15)
- самоотлъчкъ
- самоутлъчка
- самоутлъчкъ
- самуотлъчка
- самуотлъчкъ
- самуутлъчка
- самуутлъчкъ
- съмоотлъчка
- съмоотлъчкъ
- съмоутлъчка
- съмоутлъчкъ
- съмуотлъчка
- съмуотлъчкъ
- съмуутлъчка
- съмуутлъчкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-от-лъч-ка | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-от-лъч-ка-та | |
| мн.ч. | са-мо-от-лъч-ки | |
| членувано | са-мо-от-лъч-ки-те | |
| звателна форма | — | |