самоопра̀шване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
ср., само ед. Спец. В ботаниката — опрашване с прашец от същото растение; автогамия.
Грешни изписвания (15)
- самоопрашвъне
- самоупрашване
- самоупрашвъне
- самуопрашване
- самуопрашвъне
- самуупрашване
- самуупрашвъне
- съмоопрашване
- съмоопрашвъне
- съмоупрашване
- съмоупрашвъне
- съмуопрашване
- съмуопрашвъне
- съмуупрашване
- съмуупрашвъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-оп-раш-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-оп-раш-ва-не-то | |
| мн.ч. | са-мо-оп-раш-ва-ния | |
| членувано | са-мо-оп-раш-ва-ни-я-та |