самоомраза

Речник на българския език

самоомраза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-ом-ра-за
членувано са-мо-ом-ра-за-та
мн.ч. са-мо-ом-ра-зи
членувано са-мо-ом-ра-зи-те
звателна форма