самонадуващ

Речник на българския език

самонадуващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самонадувашт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-на-ду-ващ
непълен член са-мо-на-ду-ва-щия
пълен член са-мо-на-ду-ва-щи-ят
ж. р. са-мо-на-ду-ва-ща
членувано са-мо-на-ду-ва-ща-та
ср. р. са-мо-на-ду-ва-що
членувано са-мо-на-ду-ва-що-то
мн. ч. са-мо-на-ду-ва-щи
членувано са-мо-на-ду-ва-щи-те