самокритичен

Речник на българския език

самокритѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • самокретичен
  • самокретичин
  • самокритичин
  • самукретичен
  • самукретичин
  • самукритичен
  • самукритичин
  • съмокретичен
  • съмокретичин
  • съмокритичен
  • съмокритичин
  • съмукретичен
  • съмукретичин
  • съмукритичен
  • съмукритичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мок-ри-ти-чен
непълен член са-мок-ри-тич-ния
пълен член са-мок-ри-тич-ни-ят
ж. р. са-мок-ри-тич-на
членувано са-мок-ри-тич-на-та
ср. р. са-мок-ри-тич-но
членувано са-мок-ри-тич-но-то
мн. ч. са-мок-ри-тич-ни
членувано са-мок-ри-тич-ни-те