самоизява

Речник на българския език

самоизява съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самоизъва

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-и-зя-ва
членувано са-мо-и-зя-ва-та
мн.ч. са-мо-и-зя-ви
членувано са-мо-и-зя-ви-те
звателна форма