самоизтъкване

Речник на българския език

самоизтъ̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • самоезтъкване
  • самоезтъквъне
  • самоестъкване
  • самоестъквъне
  • самоизтъквъне
  • самоистъкване
  • самоистъквъне
  • самуезтъкване
  • самуезтъквъне
  • самуестъкване
  • самуестъквъне
  • самуизтъкване
  • самуизтъквъне
  • самуистъкване
  • самуистъквъне
  • съмоезтъкване
  • съмоезтъквъне
  • съмоестъкване
  • съмоестъквъне
  • съмоизтъкване
  • съмоизтъквъне
  • съмоистъкване
  • съмоистъквъне
  • съмуезтъкване
  • съмуезтъквъне
  • съмуестъкване
  • съмуестъквъне
  • съмуизтъкване
  • съмуизтъквъне
  • съмуистъкване
  • съмуистъквъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-из-тък-ва-не
членувано са-мо-из-тък-ва-не-то
мн.ч. са-мо-из-тък-ва-ния
членувано са-мо-из-тък-ва-ни-я-та