самозаряден

Речник на българския език

самозаряден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самозаръден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-за-ря-ден
непълен член са-мо-за-ряд-ния
пълен член са-мо-за-ряд-ни-ят
ж. р. са-мо-за-ряд-на
членувано са-мо-за-ряд-на-та
ср. р. са-мо-за-ряд-но
членувано са-мо-за-ряд-но-то
мн. ч. са-мо-за-ряд-ни
членувано са-мо-за-ряд-ни-те