самозапазване

Речник на българския език

самозапа̀зване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • самозапазвъне
  • самозъпазване
  • самозъпазвъне
  • самузапазване
  • самузапазвъне
  • самузъпазване
  • самузъпазвъне
  • съмозапазване
  • съмозапазвъне
  • съмозъпазване
  • съмозъпазвъне
  • съмузапазване
  • съмузапазвъне
  • съмузъпазване
  • съмузъпазвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-за-паз-ва-не
членувано са-мо-за-паз-ва-не-то
мн.ч. са-мо-за-паз-ва-ния
членувано са-мо-за-паз-ва-ни-я-та