самозадоволяване

Речник на българския език

самозадоволя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-за-до-во-ля-ва-не
членувано са-мо-за-до-во-ля-ва-не-то
мн.ч. са-мо-за-до-во-ля-ва-ния
членувано са-мо-за-до-во-ля-ва-ни-я-та