самодисциплина

Речник на българския език

самодисциплѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • самодесцеплина
  • самодесцеплинъ
  • самодесциплина
  • самодесциплинъ
  • самодисцеплина
  • самодисцеплинъ
  • самодисциплинъ
  • самудесцеплина
  • самудесцеплинъ
  • самудесциплина
  • самудесциплинъ
  • самудисцеплина
  • самудисцеплинъ
  • самудисциплина
  • самудисциплинъ
  • съмодесцеплина
  • съмодесцеплинъ
  • съмодесциплина
  • съмодесциплинъ
  • съмодисцеплина
  • съмодисцеплинъ
  • съмодисциплина
  • съмодисциплинъ
  • съмудесцеплина
  • съмудесцеплинъ
  • съмудесциплина
  • съмудесциплинъ
  • съмудисцеплина
  • съмудисцеплинъ
  • съмудисциплина
  • съмудисциплинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-дис-цип-ли-на
членувано са-мо-дис-цип-ли-на-та
мн.ч. са-мо-дис-цип-ли-ни
членувано са-мо-дис-цип-ли-ни-те
звателна форма