самодвижещ

Речник на българския език

самодвижещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самодвижешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мод-ви-жещ
непълен член са-мод-ви-же-щия
пълен член са-мод-ви-же-щи-ят
ж. р. са-мод-ви-же-ща
членувано са-мод-ви-же-ща-та
ср. р. са-мод-ви-же-що
членувано са-мод-ви-же-що-то
мн. ч. са-мод-ви-же-щи
членувано са-мод-ви-же-щи-те