самовъзхищение

Речник на българския език

самовъзхищение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самовъзхиштение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-въз-хи-ще-ние
членувано са-мо-въз-хи-ще-ни-е-то
мн.ч. са-мо-въз-хи-ще-ния
членувано са-мо-въз-хи-ще-ни-я-та