самовъзхвала

Речник на българския език

самовъзхвала съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самовъзфала

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-въз-х-ва-ла
членувано са-мо-въз-х-ва-ла-та
мн.ч. са-мо-въз-х-ва-ли
членувано са-мо-въз-х-ва-ли-те
звателна форма