самовъзпитание

Речник на българския език

самовъзпита̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • самовазпетание
  • самовазпитание
  • самовъзпетание
  • самувазпетание
  • самувазпитание
  • самувъзпетание
  • самувъзпитание
  • съмовазпетание
  • съмовазпитание
  • съмовъзпетание
  • съмовъзпитание
  • съмувазпетание
  • съмувазпитание
  • съмувъзпетание
  • съмувъзпитание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-въз-пи-та-ние
членувано са-мо-въз-пи-та-ни-е-то
мн.ч. са-мо-въз-пи-та-ния
членувано са-мо-въз-пи-та-ни-я-та