1.
самовѝла
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. самовили, ж. Митическо женско същество в славянските вярвания, което живее в планините, горите и при изворите.
Грешни изписвания (7)
- самовилъ
- самувила
- самувилъ
- съмовила
- съмовилъ
- съмувила
- съмувилъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-ви-ла | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-ви-ла-та | |
| мн.ч. | са-мо-ви-ли | |
| членувано | са-мо-ви-ли-те | |
| звателна форма | — | |
2.
Самовѝла
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (7)
- Самовилъ
- Самувила
- Самувилъ
- Съмовила
- Съмовилъ
- Съмувила
- Съмувилъ