самовзривяване

Речник на българския език

самовзривяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самовзривъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мов-з-ри-вя-ва-не
членувано са-мов-з-ри-вя-ва-не-то
мн.ч. са-мов-з-ри-вя-ва-ния
членувано са-мов-з-ри-вя-ва-ни-я-та