салфетка

Речник на българския език

салфѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. салфетки, ж.
1. Специална кърпа от плат или от хартия, предназначена за избърсване на устата или на ръцете или за предпазване на дрехите при ядене. Хартиена салфетка. Ленена салфетка. Бродирана салфетка.
2. Малка покривка (за индивидуално сервиране).

Грешни изписвания (3)

  • салфеткъ
  • сълфетка
  • сълфеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сал-фет-ка
членувано сал-фет-ка-та
мн.ч. сал-фет-ки
членувано сал-фет-ки-те
звателна форма