салтамарка

Речник на българския език

салтама̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. салтамарки, ж.
1. Остар. Къса горна дреха, обшита с кожа.
2. Прен. Разг. Старо, протрито палто. Ще си карам и тази зима с моята салтамарка.

Грешни изписвания (7)

  • салтамаркъ
  • салтъмарка
  • салтъмаркъ
  • сълтамарка
  • сълтамаркъ
  • сълтъмарка
  • сълтъмаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сал-та-мар-ка
членувано сал-та-мар-ка-та
мн.ч. сал-та-мар-ки
членувано сал-та-мар-ки-те
звателна форма