салицил

Речник на българския език

салицѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В химията — бяло кристално вещество, което се съдържа в кората на върбата и се прилага в медицината, в консервната промишленост и др. ; салицилова киселина. ___ прил. салицилов, салицилова, салицилово, мн. салицилови. Салицилов спирт._

Грешни изписвания (3)

  • салецил
  • сълецил
  • сълицил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-ли-цил
непълен член са-ли-ци-ла
пълен член са-ли-ци-лът
мн.ч. са-ли-ци-ли
членувано са-ли-ци-ли-те
бройна форма са-ли-ци-ла
звателна форма