садило

Речник на българския език

1. садѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • садилу
  • съдило
  • съдилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-ди-ло
членувано са-ди-ло-то
мн.ч. са-ди-ла
членувано са-ди-ла-та

2. садило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

садило е производна форма на садя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. садило — мин. деят. св. прич. ср. р.

садило е производна форма на садя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки