сага

Речник на българския език

са̀га — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. саги, ж.
1. Спец. Народно предание в скандинавските страни, в Ирландия и Исландия, разпространявано между V и IХ в. , с исторически или приказно-митологични герои.
2. Сказание, легенда. “Сага за Форсайтови”.
3. Прен. Ирон. Измислица, преувеличение.

Грешни изписвания (1)

  • сагъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-га
членувано са-га-та
мн.ч. са-ги
членувано са-ги-те
звателна форма —

Връзки