савана

Речник на българския език

1. сава̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Обширно равно пространство в тропическите райони, покрито с висока трева и редки храсти. ___ прил. саванен, саванна, саванно, мн. саванни. Саванна растителност._

Грешни изписвания (3)

  • саванъ
  • съвана
  • съванъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-ва-на
членувано са-ва-на-та
мн.ч. са-ва-ни
членувано са-ва-ни-те
звателна форма

2. савана — ед. ч. непълен член

савана е производна форма на саван (ед. ч. непълен член).

3. савана — бройна форма

савана е производна форма на саван (бройна форма).