сабя

Речник на българския език

са̀бя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. саби, ж. Вид хладно оръжие, използвано в миналото, с вид на дълъг и извит нож, прибиран и носен в калъф. Изваждам сабята. Танц със саби.
Кръстосваме/кръстосаме сабите (с някого).Разг.
1. Интересите ни се сблъскват.
2. Влизаме в остър конфликт.

Грешни изписвания (1)

  • сабъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-бя
членувано са-бя-та
мн.ч. са-би
членувано са-би-те
звателна форма