меч

мѐчът, мѐча, мн. мѐчове, (два) мѐча, м. Хладно оръжие с дълго право двустранно острие; дълъг двуостър нож.
• Вадя меч. — Започвам въоръжена борба.
• Огън и меч. — Пълно унищожение на хора и материални блага.
• Дамоклев меч. — Надвиснала опасност.