ръфане

Речник на българския език

ръфане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-фа-не
членувано ръ-фа-не-то
мн.ч. ръ-фа-ния
членувано ръ-фа-ни-я-та