ръкотворен

Речник на българския език

ръкотворен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ръ-кот-во-рен
непълен член ръ-кот-вор-ния
пълен член ръ-кот-вор-ни-ят
ж. р. ръ-кот-вор-на
членувано ръ-кот-вор-на-та
ср. р. ръ-кот-вор-но
членувано ръ-кот-вор-но-то
мн. ч. ръ-кот-вор-ни
членувано ръ-кот-вор-ни-те