ръкоположение

Речник на българския език

ръкоположение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-ко-по-ло-же-ние
членувано ръ-ко-по-ло-же-ни-е-то
мн.ч. ръ-ко-по-ло-же-ния
членувано ръ-ко-по-ло-же-ни-я-та