ръкополагане

Речник на българския език

ръкополагане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-ко-по-ла-га-не
членувано ръ-ко-по-ла-га-не-то
мн.ч. ръ-ко-по-ла-га-ния
членувано ръ-ко-по-ла-га-ни-я-та