ръкопашен

Речник на българския език

ръкопа̀шен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ръкопашна, ръкопашно, мн. ръкопашни, прил. Който става с ръце в близък контакт. Ръкопашна схватка.

Грешни изписвания (7)

  • ракопашен
  • ракопашин
  • ракупашен
  • ракупашин
  • ръкопашин
  • ръкупашен
  • ръкупашин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ръ-ко-па-шен
непълен член ръ-ко-паш-ния
пълен член ръ-ко-паш-ни-ят
ж. р. ръ-ко-паш-на
членувано ръ-ко-паш-на-та
ср. р. ръ-ко-паш-но
членувано ръ-ко-паш-но-то
мн. ч. ръ-ко-паш-ни
членувано ръ-ко-паш-ни-те