ръжда

Речник на българския език

ръжда̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Продукт от окислението на желязото с оранжевочервеникав цвят.
2. Вид болест по листата на културните растения.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ражда
  • раждъ
  • ръждъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръж-да
членувано ръж-да-та
мн.ч. ръж-ди
членувано ръж-ди-те
звателна форма