рушене

Речник на българския език

рушѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • рошене
  • рошени
  • рушени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-ше-не
членувано ру-ше-не-то
мн.ч. ру-ше-ния
членувано ру-ше-ни-я-та