ручейче

Речник на българския език

ру̀чейче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ручейчи
  • ручийче
  • ручийчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-чей-че
членувано ру-чей-че-то
мн.ч. ру-чей-че-та
членувано ру-чей-че-та-та