рутин

Речник на българския език

рутин — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-тин
непълен член ру-ти-на
пълен член ру-ти-нът
мн.ч. ру-ти-ни
членувано ру-ти-ни-те
бройна форма ру-ти-на
звателна форма —

Връзки