руптура

Речник на българския език

рупту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Разкъсване, пробиване, напр. руптура на матка.

Грешни изписвания (3)

  • роптура
  • роптуръ
  • руптуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. руп-ту-ра
членувано руп-ту-ра-та
мн.ч. руп-ту-ри
членувано руп-ту-ри-те
звателна форма