румба

Речник на българския език

1. ру̀мба — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Вид бърз латиноамерикански танц по двойки и музика към него.

Грешни изписвания (1)

  • румбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рум-ба
членувано рум-ба-та
мн.ч. рум-би
членувано рум-би-те
звателна форма —

2. румба — ед. ч. непълен член

румба е производна форма на румб (ед. ч. непълен член).

3. румба — бройна форма

румба е производна форма на румб (бройна форма).

Връзки